Основната информация, която един навлизащ в изпаряването, трябва да знае и в последствие да надгражда тези знания.
Видове изпаряванеИзпаряването основно се дели на 2 вида.
MTL – Mouth To Lung ... или иначе казано „Уста – дроб“. Това е, когато първоначално парата се дръпва в устната кухина и впоследствие се „гълта“ в дробовете, точно по начина, по който се пушат цигари.
DL – Direct Lung... „директно в дробовете“. Това е, когато парата се дърпа директно в дробовете (инхалация). Пример е пушенето на наргиле.
Модове
Модовете, в зависимост от начина на подаване на напрежение към намотката, могат да бъдат:
1.Механични – това са модове без възможност за регулиране на напрежението на намотката (без електроника). Напрежението от батерията директно се подава към намотката на изпарителя чрез конектор и процесът на изпаряване изцяло зависи от състоянието на батерията (заредена, полуразредена, разредена).
Потребителите на такива модове трябва да имат елементарни познания за зависимостта между ток, напрежение и съпротивление (закон на Ом) и да бъдат внимателни при ползването на механичните модове. Съществуват и механични модове с добавен допълнително КИК (регулатор на мощност, превръща механичния мод във вариват), модове с електронни бутони (реализирани чрез мосфет) и модове с електронна защита от късо съединение (КС), а така също зареждаеми чрез micro-USB, които имат и защита от презареждане и преразреждане на батерията.
Повечето механични модове нямат никакви защити и до известна степен са опасни при ползване, затова не се препоръчват за ползване от начинаещи потребители.
2.Регулируеми – VV (Вариволт), VW (Вариват):
а. Variable Voltage (VV), вариволт – мод с електронна платка, която регулира напрежението, подавано към намотката. Потребителят сам поставя значение на напрежението, подавано към намотката, а електрониката се грижи да поддържа това напрежение на намотката, независимо от състоянието на батерията. Това са първите регулируеми модове, сега се използват по-рядко.
b. Variable Wattage (VW), вариват – модове, които регулират и поддържат зададена мощност. Потребитялят поставя значението на исканата мощност, а електрониката поддържа посочената мощност постоянно, независимо от значението на съпротивлението на намотката и състоянието на батерията.
с. Регулируеми с термоконтрол (ТК) – това е вариват, но с възможност да се поддържа посочена от потребителя температура на намотката, която трябва да бъде от материал с висок температурен коефициент на съпротивлението (TCR). Модът прецизно измерва нарастващото съпротивление на намотката при нагряване и при достигане на посочената от потребителя температура започва да регулира мощността, за да поддържа температурата на намотката постоянна.
Термоконтролът е може би е най-удачният вариант за едно безпроблемно изпаряване за начинаещ изпаряващ.
Към момента най-удачен термоконтрол поддържат модове с електроника DNA, YiHi, Tesla, StarPlat, Dani Box и др.
3.Скуонк модове (Squonk Box Mods) – това са модове с вградена в тях бутилка за течност. Същите могат да бъдат механични, VV, VW и с термоконтрол. Особеното при тях е, че се ползват с изпарители, които имат отвор на 510-я пин и през него чрез „помпане“ течността постъпва от бутилката в изпарителя.
4.All in One (AIO) – „всичко в едно“. Това са устройства, в които танка за течност, изпарителната глава и батерията са в едно тяло. Предлагат се регулируеми и нерегулируеми (но със защити).
За избора на мод с вградена батерия, с 1 батерия (сменяема) или с повече батерии:
Важно е, изпаряващият да е наясно с това, как иска да изпарява, за да може по-добре да избере и големината на мод-а си.
За МТЛ, където се използват ниски мощности, е най-добре да се стремим да вземем мод с 1 батерия или с вградена такава, но да търсим по-малък и лек вариант. На никой няма да му е приятно да носи в ръка 300гр. тухла...
Може спокойно да се носи мод с 1 батерия, като допълнително да имаме още 1 заредена в себе си, за всеки случай за подмяна на изтощената.
За ДЛ, ако искате по средата на деня да не останете с изтощена батерия, е добре да се погледнат вариантите с 2 батерии. Тук изпаряването става с няколко пъти по-голяма мощност и една батерия би се изтощила доста бързо. Като правилото за допълнителни заредени батерии, готови за подмяна, също важи и тук.
Другото тук е, че има танкове с определени намотки, за които дори, мод с 1 батерия няма да може да постигне необходимата мощност за да може да се изпарява с него. Модовете с 2 батерии могат да „отпуснат“ повечко мощност и същевременно да не се натоварват батериите.
ИзпарителиИзпарителите са няколко типа, като тук няма да засягам старите видове, които вече почти не се използват и едва ли начинаещ, би започнал с такъв.
Основно изпарителите се делят на 2 типа, точно според вида изпаряване (MTL или DL).
1.МТЛ – изпарители със „стегната“ дръпка. Въздухът преминаващ през изпарителя, около намотката е ограничен и позволява тази „стегната“ дръпка, като при цигарите.
Ограничаването става или още от базата (основата) на изпарителя или от отвора, който е точно под/от страни на намотката. В повечето нови изпарители, излизащи към момента на пазара, въздухът може да се регулира от основата, а под намотката има приставки (втулки) с различни размери. Така можем да регулираме доста добре, начинът на обдухване на намотката и колко стегнато да преминава въздухът през изпарителя.
Разлика от 0,2мм във въздушен отвор играе голяма роля в усещането, така че е добре изпарителя да има възможност за повече настройка и от базата и от различни „втулки“ под намотката.
1.1.МТЛ изпарители с резервоар за течност с фабрични главиТова са изпарители, които работят с готови глави и производителят е „пресметнал“ какъв нагревател, колко памук и какъв отвор за въздух да направи на готовата глава. Въздухът се регулира само от базата (основата) на изпарителя.
Те са лесни за употреба, защото когато стане време за смяна да намотката с памука, просто се отвива старата глава и се завива нова.
1.2. МТЛ обслужваеми изпарители с резервоар за течност (RTA – rebuildable tank atomizer)При тях имаме „база“. 2 крачета, които са „+“ и „-“. На тях се закрепят ръчно направени намотки (продават се и готови намотки) и през тях се поставя памук, който да се напоява от течността.
Разликата с готовите глави е, че тук имаме повече свобода да нагласим нещата, както ние искаме, а не както производителя прецени и ни ограничи.
Намотките могат да се правят с различен диаметър, дължина, съпротивление и от различни сплави. Памукът също може да е различни типове и количество (в определени граници)
(обслужваем изпарител с резервоар за течност) 1.3.МТЛ – Изпарители с директно накапванеТова са изпарители, които нямат контейнер за течност. При тях обмокрянето става или с накапване на течност или със „Скуонк“ мод - с течност от вградена бутилка в мода.
Те влизат в графата на обслужваемите изпарители, на които ние си правим намотките и поставяме памука.
2.DL – Direct lung (инхалация).Изпарители със „свободна“ дръпка. Въздухът преминаващ през изпарителя, около намотката, не е толкова ограничен и позволява дръпка, като при наргиле, директо в дробовете.
В повечето нови изпарители, излизащи към момента на пазара, въздухът може да се регулира от основата, но разликата с МТЛ е, че тук не се гони точно ограничаване на въздуха. При DL има повече вариации на обдухването на намотките. То може да е горно, долно, странично, комбинирано...
2.1. DL с готови глави – това са изпарители, които работят с готови глави. Както при МТЛ, но с разликата, че тук въздухът преминаващ през тях не е толкова ограничен и позволява директната дръпка на парата в дробовете, по-лесно. Намотките изискват по-голяма мощност, за да могат да изпарят повечето течност и памука успява да се обмокри по-бързо и повече. При ДЛ се изпарява доста повече течност с 1 дръпка и това е съобразено в тези готови глави.
2.2. DL – Обслужваеми изпарители (RTA)Също като при МТЛ обслужваемите, тук също сами си правим всичко.
Намотките тук са вече доста повече като варианти, но темата е доста дълга за да се опишат различните видове. Основното е, че те се правят така, че да могат да работят на по-голяма мощност и да изпарят повече течност от МТЛ за същото време на „дръпка“.
Могат да бъдат 2 намотки, та дори и 3.
Основното е, че имаме отново свободата, да си „донагласим“ нещата по лично наше предпочитание и вкус.
(изпарител с 2 намотки за „инхалация“) 2.3.DL – Изпарители с директно накапване („дрипери“). Същите като при МТЛ.
Те влизат в графата на обслужваемите изпарители, на които ние си правим намотките и поставяме памука.
(изпарител с директно накапване и странични отвори за въздух)Намотки и памукНамотките са почти необятна тема. За това тук ще засегна основните въпроси около тях, но не и различните видове.
Намотките основно се правят от няколко сплави:
1. Stainless Steel (SS) - Стомана – широко разпространена. Използва се в режим термоконтрол и вариват (VW). Загрява бързо и е лесна за направата на намотки.
Най-срещана и използвана е SS316.
2. Kanthal (FeCrAl) - Кантал – изключително широко разпространен. Използва се само в режим вариват и вариволт (VW и VV).
3. Nichrome – Нихром
4. Nickel (Ni) – използва се само и единствено в температурен контрол!
5. Titanium (Ti) – използва се в температурен контрол, като на доста места са изказани мнения за несигурността й.
За предпочитане са 2та най-използвани материала, а именно Кантал и Стомана!!!
Предлагат се с различни диаметри на „жицата“:
(таблица на GA към милиметри)
За МТЛ, за предпочитане са жици с диаметър от 0,30 до 0,35. При тези жици, загряването и изстиването на намотката става доста по-бързо и определено е за предпочитане!
При МТЛ в повечето случай се правят намотки от 7 до 9 навивки*, като крайното съпротивление е добре да е около 0,6 до 1,0 ом. (с времето, всеки намира златната среда за себе си и може да се изпробват и намотки и с по-голямо съпротивление)
(ръчно правена намотка с диаметър 2,5мм от стомана, 8 витки)За ДЛ също се ползват тънки жици, но намотката е съставена от много жила в доста сложни (понякога) оплетки. Дори в намотките за ДЛ, често се ползват и жици от различни сплави.
Тук намотките са с доста по-ниско съпротивление, като могат да достигнат и под 0,1 ом (но не е препоръчително). Тези намотки имат нуждата от много по-голяма мощност и през тях преминава по-голям ток.
Въпреки, че тези намотки изглеждат красиви, те се използват само за ДЛ изпаряване и са неподходящи за МТЛ.
ПамукТук също се наблюдават различни марки и видове. Важното е, че памукът за целите на изпаряването НЕ ТРЯБВА ДА Е ТРЕТИРАН ХИМИЧЕСКИ. Не трябва да е избелван и т.н.
На пазара се различават 2 основни типа:
1. „падчета“ – на правоъгълни парчета, изглеждащ като пресован. От тези блокчета се изрязва лентичка с нужната ширина. Оформя се и се поставя в намотката.
2. „масурчета“ – представлява дълги снопчета от памук, който е ориентиран по дължината на снопчето. Също изключително лесно се отделя от снопчето, нужното количество за намотката.
поставен памук в намоткаПри памука е важно, той да се обмокря добре, за да може по време на изпаряване, да не пресъхва и да прегаря. Точно за това е важно, колко и как е положен в изпарителя. Той не трябва да е прекалено много, защото ще стои „стегнат“ в намотката и ще пресъхва, но не трябва и да е прекалено малко, защото може да се размести лесно и да доведе и до неприятни течове.
Памук се слага в зависимост от изпарителя, който използваме. Точно за това е добре в зависимост от изпарителя, да се изгледат няколко клипчета в youtube за съответният изпарител и това как се поставя в него памука.
(добре обмокрен памук в МТЛ изпарител с намотка от 7 витки)Вариват, Термоконтрол и “bypass”1. Вариват - регулиране по мощност (ватове).
Регулирането по ватове е може би най-лесното и разбираемо за начинаещ.
Различните намотки (за ДЛ и за МТЛ), в зависимост от съпротивлението си, имат препоръчителни граници на това какви ватове могат да поемат.
Настройката на ватовете става по интуиция на изпаряващият. Правилото е, че се започва от ниски ватове и с кратки дръпки се преценява дали са достатъчни. Така ватовете се вдигат през определен интервал, до достигане на „желаната“ топлина и количество пара, излизащи от изпарителя.
Не трябва да се прекалява, защото ако ватовете са повече, памукът ще пресъхне бързо, няма да успее да се обмокри добре и ще последва прегарянето му – това води до доста лоша дръпка на изгорял памук (не е никак приятно) и ще се наложи смяната му с нов.
2. Термоконтрол (ТК) – обширна тема!
Термоконтролът представлява режим, в който мода следи промяната на съпротивление на намотката и чрез изчисления спрямо материала на намотката, регулира мощността, която подава към същата.
При него, в началото на дръпката мода подава мощност, зададена от нас. Намотката стига до зададена от нас температура (която е условна – изчислена) и тогава модът започва да регулира мощността, за да може да поддържа тази температура и да не я превишава.
По този начин се гарантира една постоянна температура на парата.
Но, едно от най-важните неща при ТК – не позволява да се стигне до прегаряне на памука при недобро обмокряне! Т.е. избягва се изгорялата дръпка.
3. Bypass (режим на елекронните модове, без регулиране на мощността; ползва се постоянния ток от батерията) - Без регулиране на изходната мощност.
Тук играе изцяло закона на Ом...
В никакъв случай не трябва да се започва изпаряването с този начин и за това няма да го описвам.
Когато сте готови за този вид изпаряване, ще знаете сами...
НЕ Е БЕЗОПАСЕН!
Батерии – на последно, но не и по важност!
Към момента, най-използваните батерии (външни) са с размер 18650.
18650 - 18мм широки и 65мм високи.
26650 – 26мм широки и 65мм високи.
Използват се литиевойонни батерии (Li-ion ). Този вид батерии имат най-високо съотношение енергия/маса, не страдат от ефект на памет и много бавно губят своя заряд, когато не се използват (имат нисък саморазряд).
При прегряване или презареждане литиевойонните батерии могат да претърпят топлинно претоварване и разрушаване на клетките. В крайни случаи това може да доведе до изтичане на електролита, експлозия или пожар. За да се намалят тези рискове, някой литиевойонни батерии съдържат електронна схема, която изключва батерията, когато нейното напрежение превиши безопасното ниво от 3 до 4,2 V на клетка, или когато има опасност от презареждане или разреждане, повече от допустимото. В нашият случай, батериите които ползваме за изпаряване са „необезопасени“ (нямат вградена електронна схема) и за това производителите на модове, вграждат такава електроника в своите устройства.
За батериите е важно да се закупят качествени и оригинални, от специализиран и достоверен магазин! Не е препоръчително ползването на батерии от лаптопи или друго, въпреки същият им размер.
Винаги може да се консултирате относно подходящи батерии и тук във форума.
ТечностиТечностите за изпаряване са съставени от 3 основни съставки:
1. Пропилен гликол (PG)
2. Глицерин (VG)
3. Никотин
Смесените три съставки във вейпинга се наричат „база“ (основа), към която в последствие се добавят концентрирани аромати, за да се получи крайната течност за изпаряване.
Съотношенията могат да бъдат различни, според вида изпаряване и предпочитанията на изпаряващият.
Пропилен гликол (PG) – в индустрията пропиленгликола се получава при хидролизата на пропиленов оксид. Използва се в кремове, пасти за зъби и дезодоранти като овлажнител и омекотител. Среща се в хранителните продукти като овлажнител (Е1520) (в тютюна). Някои видове антифриз съдържат пропиленгликол вместо етиленгликол.
Пропилен гликола е по-рядък и пренася вкуса и аромата по-добре, в сравнение с глицерина, но за сметка на количеството пара. С него се постига и по-добър ефект на „удар в гърлото“ („драскащ“ ефект върху гърлото), усещан при пушенето на цигари.
Глицерин (VG) (също разпространен с името глицерол)
Глицеринът е безцветна трудноподвижна течност, по-тежка от водата. Има сладък вкус.
За организма глицеринът е безвреден. Използва се като хранителна добавка. Той се прибавя дори и към бонбоните с пълнеж. . Използва се и в полиграфията и в текстилната промишленост. Глицеринът не дразни кожата.
Основното за него, използвайки го в течностите за изпаряване е, че допринася за многото пара. За сметка на това, той не разтваря и не пренася добре ароматите.
Никотин – Към момента, в ЕС е забранена продажбата на никотин в концентрация по-голяма от 18мг/мл и в разфасовки по-големи от 10мл.
Никотина се измерва в % или мг/мл. 1% никотин се равнява на 10мг/мл.
За МТЛ изпаряване, най-честата концентрация е между 6 и 12мг/мл. Докато за инхалация е между 2 и 4мг/мл, тъй като при инхалация се поема по-голямо количество пара и повечето никотин се усеща с главоболие и световъртеж.
Като за начало, ако се отказват цигарите, е добре да се започне с концентрация около 8-12мг/мл и да се види как ни се отразява. Ако концентрацията е ниска, организмът ни ще ни го покаже, с искането да изпаряваме още… ако е по-голяма от нужното – тогава ще се появява главоболие, ще ни се вие свят.
Аромати
За изпаряването се произвеждат доста различни по вкус аромати. От диня и манго, до кекс, мъфини и такива с тютюневи аромат и вкус.
Разнообразието е огромно, в предвид, че мога и да бъдат смесвани много аромати в една течност. Всеки има свой предпочитания за вкус и за това тук не могат да бъдат давани насоки.
Съотношението между глицерин и пропилен гликол също е важно.
При съотношение 50/50 % – течността е достатъчно рядка, за да обмокря лесно памука.
При съотношение 80/20 % (в полза на глицерина) – течността е гъста и е възможно памука да не успява да се обмокря добре и това да доведе до „суха дръпка“.
По-рядка течност е за предпочитане при изпарители с резервоари, с тесни отвори за течност, докато при „дрипери“ можем да си позволим доста по-гъста течност.
За хора, които не пушат, има течности без никотин, но въпреки това не се препоръчва започването на изпаряване, ако то не ви е нужно. Изпаряването е просто една добра алтернатива за отказването от цигарите!
13 Отговора
20307 Прегледи